На Софроний Врачански


архимандрит Серафим

Кога на робство черно тъмнината 
в гроб вечен щеше да ни погребе, 
Софроний, ти изгря като зората 
на нашето помръкнало небе!

Яви се тих, смирен, без сам да знаеш 
какъв пожар ще палнеш с дух велик!
И приживе започна да сияеш 
като апостол свят и мъченик.

Преследван, бит, затварян и прокуден, 
ти не веднъж се среща със смъртта.
Но в зимата на твоя жребий труден 
се чувстваше лъхът на пролетта!

Посрещнат като пастир с обич нежна, 
като баща изпращан със тъга, 
ти сочеше сред мъката безбрежна 
зад стелещите се мъгли брега!

С реч блага утешаваше душите 
на своите покрусени чеда 
и лееха се сълзи от очите 
на тънещите в робската беда.

И българското нявга с’яйно слово, 
затлачено в безпаметни тегла, 
ти оживи със свойта реч отново 
и с книгата си даде му крила!

И ето днес Софронието твое, 
щастливо с плодовете, що роди 
със вечна слава твоя лик достоен, 
обсипва! Триж благословен бъди!
Страница от "Неделник" с автопортрет на Софроний Врачански.
Източник НБКМ



Няма коментари:

СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК Generated image

Популярни публикации

АВТОРСКО ПРАВО

Обръщам се към посетителите на блога, ако някоя публикация Ви хареса, споделете я. При копиране, моля, цитирайте автора и източника-http://gbabulkova.blogspot.com

Съдържанието в блога е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без мое разрешение е забранено.


Мои рисунки