Христовият раб
се познава по-добре по кротостта на своя нрав, нежели по името, което са му
дали родителите. Бог обича човешкия род не толкова за девството, за поста, за
отказа от богатствo, за готовността да се благотвори, колкото за кротостта и
скромността в живот и в нрави. Самата готовност във всички, които обичат Христа,
да помагат на нуждаещите се произлиза не от друго, а от добротата им: потоците
им от благодеяния и грижите им към бедните са рожба на тяхната кротост в нрави.
Всеки кротък и смирен човек лесно се склонява към милост и жертва и не може да
остави без внимание намиращите се в бедствие, понеже страданието на другите
счита за собствено нещастие. Завистта е порок, който стои над всичко зло -
кроткият и добрият човек, обаче, никога нe давa място в душата си на тая
страшна за мира и доброто на света болест. Такива са даровете на кротостта -
такъв е животът на онези, които живеят в смирение: кроткият е баща на сираците,
защитник на вдовиците, покровител на бедните, помощник на притеснените, всякога
защитник на справедливостта. Много са благата, които произтичат от кротостта
-много са и добродетелите, които се пораждат от смирението.
Както лъчът на
слънцето, щом се яви разпръсква мрака - така добрият и кроткият човек скоро
превръща смута в мир, караницата в покой. Нека тук забележим, че Иисус Христос
удостоява с името синове Божии само
онези, които са кротки по нрав и които творят мир между людете (Мат.5:9). Защо
пък единствено само на кротките Той е отстъпил Своето собствено название?
Защото само онзи, който по природа и живот става причина за мир и дружба между
човеците, само той, по възможност,
подражава на Божия син. Както Христос, като Бог и Господ на всички, като се
явил в божествено - човешко естество, примирил човеците със светите ангели,
които били във вражда - така и добрият човек убеждава братя, роднини и близки
да оставят враждата и да се подчинят на Божиите закони, като прегърнат любовта
и изпълнят заповедите Христови. За това справедливо е речено, че виновникът за
мира между братята, който съединява разделените и спллотява каращите се, има
такава сила за Църквата, за обществото и за семейството, каквато сила и значение
имат жилите за тялото!
Нека
станем кротки и бъдем смирени. Тия добродетели носят добро за дом и общество, за народ и държава, те са
красота за човека и ценно свидетелство за творчески живот; те водят душатa в мира на вечността и в селенията на светиите!
Из книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов
Няма коментари:
Публикуване на коментар