На Софроний Врачански

Архимандрит Серафим

Кога на робство черно тъмнината 
в гроб вечен щеше да ни погребе, 
Софроний, ти изгря като зората 
на нашето помръкнало небе!

Яви се тих, смирен, без сам да знаеш 
какъв пожар ще палнеш с дух велик!
И приживе започна да сияеш 
като апостол свят и мъченик.

Преследван, бит, затварян и прокуден, 
ти не веднъж се среща със смъртта.
Но в зимата на твоя жребий труден 
се чувстваше лъхът на пролетта!

Посрещнат като пастир с обич нежна, 
като баща изпращан със тъга, 
ти сочеше сред мъката безбрежна 
зад стелещите се мъгли брега!

С реч блага утешаваше душите 
на своите покрусени чеда 
и лееха се сълзи от очите 
на тънещите в робската беда.

И българското нявга с’яйно слово, 
затлачено в безпаметни тегла, 
ти оживи със свойта реч отново 
и с книгата си даде му крила!

И ето днес Софронието твое, 
щастливо с плодовете, що роди 
със вечна слава твоя лик достоен, 
обсипва! Триж благословен бъди!
Страница от "Неделник" с автопортрет на Софроний Врачански.
Източник НБКМ



Подкрепа с дарение

Описание Сума
Дарение BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

 

Чрез PayPal в евро